Журито

Представи се.

Казвам се Цветина (Ина) и започнах да играя настолни игри преди около петнайсет години. В хобито влязохме заедно със съпруга ми по негова инициатива, защото беше видял, че има варианти на Age of Empires и Warcraft. Това са първите игри, които пробвахме. Хареса ни, идея нямахме за нива на сложност и т.н., натъкнахме се на Twilight Imperium (трето издание) и си я купихме за един Св. Валентин (най-любимата и до ден днешен, както не изпускам повод да спомена). Дълго време предпочитах америтраш игри, заради това как се пресъздават темите в тях, а и защото самите теми са по-интригуващи. Преди няколко години открих, че и евро игрите имат какво да предложат и наваксах доста в тази посока. Интересът към разнообразието прерасна в колекционерство, за което Kickstarter редовно допринася (може би е отделно хоби).

Каква е мотивацията ти да участваш като жури в проекта "Игра на годината"?

Първо - подкрепям идеята да се популяризира хобито по всякакви начини. Второ - обичам нови преживявания, каквото това със сигурност е. Трето - аз съм доста критична, а това е опасно, защото границата с хейтърството е тънка и според мен всеки в такъв риск трябва редовно да застава от инициативната страна. Така мога да поема отговорност и да развивам своята конструктивност. Всяко ново нещо (каквото е и тази награда) има да преживее собственото си развитие и се радвам да участвам в процеса и по двата начина.

Кои са последните три интересни игри, които игра, и с какво ти направиха впечатление?

Quodd Heroes: лесни правила, много мислене по време на игра, интеракция с другите играчи, неочаквани обрати, прекрасен арт и компоненти, достатъчно добра е и за двама, възможност за градация на сложността, висока преиграваемост. Много ми харесва.

Pac O Games: цял сет от 16 мини игри (тип мини игрите в поредицата Mario Party на Nintendo), всяка игра е с размерите на пакетче дъвки, правилата са на листче, колкото носна кърпичка, артът е готин, стават за различен брой играчи, играят се бързо и са много забавни.

Tales of the Arabian Nights: съвсем нетрадиционна игра, точно обратното на стратегията и трай-хардването, огромна зависимост от късмет, същевременно играчите могат в доста висока степен да насочват развитието на събитията за своите герои, но не чрез стандартните методи на планиране, а чрез високо развита интуитивност към приказния свят и неговите неписани механизми. Усещането за приключение е на макс и има постоянно забавни обрати, много от които далеч не в полза на героите. За мен не завърши добре, но преживяването много ми хареса, определено не е за всеки - може да бъде доста дълга, изисква въображение, интуиция, чувство за хумор, афинитет към приключението, не към победата, и пълна освободеност откъм очакване за традиционна логика. Всичко това казвам като човек, който харесва игрите на Витал Ласърда.

Кой е любимият ти дизайнер на настолни игри и защо?

Влада Хватил, защото е създал някои от най-любимите ми игри, но същевременно те са извънредно различни помежду си. За мен този човек просто може всичко и в тази връзка с нетърпение очаквам да направи и вариант на Монополи.

Освен настолните игри - кои са другите ти хобита и интереси?

Малко са нещата, към които имам траен интерес извън работата, а донякъде и там. Обикновено интересното около мен се свежда до това какво напоследък е привлякло вниманието ми и всички съответни последици (последици винаги има, мащабите варират). Често се случва да купувам домейни в пет часа сутринта, защото ми е хрумнало нещо. Точно така стана и с Collective View. Винаги, когато някой прави коментар, класация и т.н., искам да зная на каква база е това, какъв е неговият бекграунд, по каква система и чрез какви данни и опит е достигнал до изводите, които представя. Така пуснах и първата анкета относно игра, нямах визия за нещо повече и когато се заех с представянето на резултатите една нощ, регистрирах канал, фейсбук страница и домейн с идеята да правя това по-системно. Та, напоследък е това.