Журито

Представи се.

Здравейте, казвам се Николай и съм игрохолик.

Времето, прекарано в семейна обстановка, почти винаги е било свързано с игри и, също като на много мои връстници, спомените ми от най-ранно детство са свързани с обилно количество партии табла, шах, реми и белот. В началото на 90-те безвъзвратно потънах в екрана на 8- и 16-битовите аркадни, Nintendo (NES/SNES) и SEGA (Genesis) класики, но за щастие този период се застъпи с увлечението ми по историите, отпечатани на хартия.

През училищните години минах по няколко пъти от корица до корица всички налични томове от Жул Верн, Едгар Бъроуз, Шекли, Зелазни, Лем, Ефремов, Азимов, Кларк, Уелс, Дик, Пол, Фармър, Хайнлайн. След тях поглъщането на още и още фантастични приключения някак си плавно премина към книгите-игри на Любомир и Симеон Николови, Богдан Русев и Александър Александров, Елена Павлова, Георги Миндизов и Димитър Славейков. В началото на 90-те родните издателства публикуваха местните писатели почти без изключения с англоезично звучащи псевдоними, които се сливаха с потока от вече наложилите се в този жанр автори като Р. А. Монтгомери, Иън Ливингстън, Стийв Джаскън, Марк Смит, Джейми Томсън, Дейв Морис и Оливър Джонсън. Кориците на българските издания дори често бяха не по-малко въздействащи от вносните. Димитър Стоянов, Петър Станимиров, Емилиян Станкев, Ивайло Иванчев, Евгений Йорданов и Петър Христов са оставили траен отпечатък в паметта ми с техните творби, наравно сравними с характерните за периода композиции от Борис Вайехо, Джули Бел, Луис Ройо, Кийт Паркинсън, Джеф Ийзли и Франк Фразетта.

Погълнат от всичките тези светове, образи и идеи, въображението ми на подрастващ съвсем се развинти, отвaряйки нестихващ апетит за още. Скоро вкъщи се сдобих с първата си 486-ца и зачервените очи трайно се установиха на лицето ми за около десетина години, вследствие от почти денонощен режим на самозалъгване, че след 'само още едно' ниво, quest или карта най-накрая ще си взема съня. Колекцията от изиграни заглавия нарастваше главоломно с всяка изминала година, а когато вече се сдобих и с домашен интернет достъп, вече нещата съвсем отекоха и така се сблъсках с първите сериозни признаци на пристрастеност. В крайна сметка по-късно все пак развих някакъв самоконтрол. След завършването на гимназията безбройните нощи с D&D/AD&D поредици като Ravenloft, Dark Sun, The Forgotten Realms, сериите Might & Magic, Elder Scrolls, Diablo и Ultima Online, уви, останаха трайно зад гърба ми. Дори съумях овреме да приключа и с World of Warcraft - едва само няколко месеца след пускането на официалните сървъри. Следващите няколко години бяха посветени на труд и учение, като доста наивно си въобразявах че никога повече няма да се хлъзна надълбоко...

Преди около дузина години много близък приятел (Kai-Uwe) ме запозна с многообразието от съвременни настолни и картови игри (плюс почти непреодолимата краста с миниатюрите, която имах късмета да не подкарам изобщо). Озовах се отново в сходна ситуация, но този път вместо обграден с кули от дискети, CDта и DVDта, стаята ми се напълни с кутии от всякакъв калибър. Сред тези, които в началото преигравахме, най-редовно бяха Carcassonne, Citadels, Puerto Rico, Stone Age, Small World, 7 Wonders, Istanbul, Five Tribes и Caverna. Неизбежно се заровихме в по-сложни игри, изискващи повече концентрация при първоначалната борба с усвояване на правилата. За щастие по-често се случваше усилията да си заслужават и шаренията на масата не след дълго запяваше своята си математика. Впоследствие попаднах и на много други зарибени съмишленици и така се оказах силно въвлечен в поредното наглед безобидно хоби. Само няколко години по-късно стана ясно, че нещата са вече сериозни - събиранията за дългочасови игрови сесии станаха почти ежеседмични, а също и тетрисоподобното пренареждане на рафтовете вкъщи, с цел да втъкна поредната картонена придобивка.

С времето се сформираха десетина групи за игра и като всяка миниатюрна общност - със своите специфични предпочитания и особености. С едни и до ден днешен се въртят неангажиращо различните карти от поредицата Ticket to Ride, а с други сме стабилно зациклили в Terraforming Mars. С трети имам шанса всеки път да опитваме предимно неиграни досега, а често и напълно нови заглавия и така да отсявам какво си заслужава като преживяване и дали позволява повторно преиграване. Една сутрин след работна нощна смяна осъзнах, че неусетно съм се заринал до тавана с огромно количество игри, които не се играят достатъчно често и че е време да направя нещо по въпроса. Последва опит да открия собствен клуб, в който имах желанието да организирам редовни турнири и тематични събития. Въпреки неуспеха в това ми начинание, новите запознанства по пътя прераснаха в приятелства и дори доведоха до възможността и решението да сменя професията си, пробвайки какво да е работиш в сферата на хобито си.

Каква е мотивацията ти да участваш като жури в проекта "Игра на годината"?

Отдавна имам силното желание днешните настолни и картови игри да достигнат до повече хора тук. Благодарение на поканата да се присъединя към журито ще мога да съдействам за разбиване на предразсъдъците, че хобито е безмислена времегубка изчерпваща се единствено с Не се сърди човече, Черен Петър, Монополи, Дженга и Скрабъл. Вярвам, че инициативата би могла да способства за преодоляването на тази стигма, спомагайки за популяризирането на игрите и възприемането им като метод за развитие на въображението, разкриващ заобикалящия ни свят и създаващ траен интерес към науката у подрастващите, а защо не и като ефективен инструмент за обучение. Всяко заглавие, колкото и да е абстрактно, поставя един или повече проблеми за решаване и дава варианти за избор. Своего рода буря в чаша която на свой ред провокира размисли и създава потенциал за диалог. Нещо от което съм убеден, че днес всички имаме огромна нужда - особено в среда на болезнен индивидуализъм и привидна отчужденост между поколенията. А и в крайна сметка какво по-добро от това да седнеш на една маса и да опознаеш хората срещу теб, спазвайки за известно време същите правила като тях?

Не по-малко важно е и възприемането на обратната връзка от родните ни дизайнери и издатели, стоящи гордо зад своите творения. Предполагам повечето биха се зарадвали да получат внимателно претеглена оценка и съответно вървящите в комплект с нея заслужено одобрение или аргументирана критика в случаите, когато нещо не достига, за да се постигне пълният потенциал на дадена идея (тестове, тестове, тестове). Организацията по номиниране на игра на годината се очертава като чудесна възможност всичко това да се случи успешно и то по един балансиран начин с отношение към детайлите, подбирайки от богатото разнообразие публикувано през изминалата година, достигайки не само вече закоравелите ветерани, но и непрестанно увеличаващия се поток от новоприсъединили се играчи към растящата ни общност.

Кои са последните три интересни игри, които игра, и с какво ти направиха впечатление?

Вкъщи захапахме Curious Cargo и сме доволни от избора си. Реденето на плочки напомня донякъде на Passtally, но има доста повече дълбочина и взаимодействие, така че тепърва ще се играе още - ДНК-то на Pipeline си личи отдалеч.

В офиса неотдавна пробвахме Merv: The Heart of the Silk Road и съм впечатлен от това колко добре се сработват отделните елементи в играта. Има достатъчно възможности да смениш тактически и стратегически посоката, когато неминуемо бъдеш блокиран. Също така оформлението на иконографията и компонентите е изчистено и, като допълнителен плюс, палитрата от цветовете е подбрана чудесно. Летвата е вдигната високо и определено това е текущият ми пример за това как трябва да бъдат изпипани всички аспекти от дизайна на една игра в този жанр.

Забавляваме се с каламбурите и внезапните обрати в сюжета на Clank! Legacy: Acquisitions Incorporated. Първоначално бях донякъде скептичен към този legacy deck-builder, но се радвам, че решихме да я започнем - и нямам търпение да довършим последните няколко игри от кампанията.

Кой е любимият ти дизайнер на настолни игри и защо?

Майкъл Кийслинг и Волфганг Крамер: те често работят в екип (вече над двадесет години!) и всъщност затова ги споменавам заедно. Заедно стоят зад легендарни класики - Tikal, Mexica и Java, Torres, Pueblo, Artus, The Palaces of Carrara, Coal Baron, Abluxxen/Linko! и още десетки други, като продължават да работят над нови идеи и до ден днешен. Иначе поотделно в соловата си кариера, а и в с други дизайнери са създали много други награждавани заглавия - поредицата Азул, Vikings, The Princes of Florence, Colosseum, 6 nimmt!/ Category 5, Auf Achse, Downforce и El Grande. Очаквам съвместните им игри от миналата и тази година един ден да станат разпознаваеми и търсени, също като изредените по-горе.

За разнообразие от жанрове може да се дебатира нашироко, защото другата специфична за тях характеристика е отсътвието на истинска тематика, обвързана дълбоко с геймплея. Техните произведения клонят повече към абстрактни игри с леко пришита история, колкото да се обозначат различните цветове, форми и обеми. Това основно важи за първоначалните им проекти, но дори сред тях има известни изключения (El Grande и Torres). Характерното за това дуо е, че измислят най-различни по сложност стратегически игри, използвайки по няколко комбиниращи се механики. Полученият резултат най-често е не много трудна за разучаване игра, която обаче изисква доста преиграване, за да надобрееш истински.

Освен настолните игри - кои са другите ти хобита и интереси?

При всяка появила се възможност със съпругата ми обикаляме из баирите на околните планини, а от миналата година започнахме да тренираме айкидо и скално катерене. Опитвам се да отделям време за четене, като напоследък разлиствам предимно техническа и приложна литература, наваксвайки с пропуските от ученическите и студентските години. Интересувам се от градинарство и земеделие, дърводелство и зидарство, устойчиви архитектура и строителство.