Журито

Блиц интервю

Представи се.

За нуждите на настоящия формат бих казала, че съм представител на една от най-многочислените групи измежду любителите на настолни игри - тази на юристите. Преди време с изненада установих, че тези игри са любимо хоби на много колеги от различните сфери на правото, но вече си давам сметка, че съществува някаква особена химия, един изразен магнетизъм между юристите и правилата във всичките им форми, независимо от източника им, пък бил той и книжка с инструкции. Една трагична обреченост, която се влива във вените ни успоредно с лекциите по „Обща теория на правото“ и с годините развива собствена, бурно изразена и ярко оцветена индивидуалност. Ще оставя на психолозите да определят какво не ни е наред, а дотогава ще се скитаме щастливо недиагностицирани.

Каква е мотивацията ти да участваш като жури в проекта "Игра на годината"?

С времето събиранията с приятели, посветени на белот и бира, така актуални в студентските години, се обогатиха с новите изживяванията, които предлагат настолните игри. Впоследствие тези игри еволюираха в семейно хоби, а накрая се транформираха в очакван финал на повечето делнични дни. Нещо като онази чаша вино, за която човек си мисли, докато се придвижва към дома си под дъжда, чевръсто скачайки от плочка на плочка по прясно ремонтирания тротоар. За съжаление, не всяка игра си заслужава игрането, както не всеки ферментирал продукт си заслужава скачането. Чашата с оцет твърде рядко е мотивирала някой да подскача замечтано по заблатените тротоари. 

Затова и мотивацията ми да участвам като жури в проекта „Игра на годината“ е интегрално свързана с убеждението ми, че човек, който е изтърпял досадните пръски кал по ботушите, съумял е да не се сбие с никого по пътя (през повечето дни) и се е добрал успешно до онази обетована от Конституцията и законодателството на РБ земя, която нарича свой дом, то той не заслужава да пие оцет и да играе посредствени игри. Тук моят преливащ от позитивизъм и донякъде въображаем опонент ще изтъкне, че всяка игра си има чар, което може и да е вярно, но пък съвършеното равенство е мит и обезличава, а прогресът разчита на разликите (питайте Ювал Харари, той го е обяснил по-добре от мен).

Ето защо няма да е преувеличено да кажа, че дори и при отчитане на субективния фактор - онази вечна променлива при външното оценяване на вътрешни изживявания, то дори и тогава някои игри са несъмнено, неопровержимо и непреодолимо по-добри от други. А пък на мен, съвсем по човешки, ми се стори съблазнителна идеята да се намеся в процеса на естествения подбор и да допринеса в селектирането на онези от игрите, които ще се титуловат като най-добрите, като APEX GAMES за 2023 г.

Кои са последните три интересни игри, които игра, и с какво ти направиха впечатление?

- Twilight Inscription - Великолепна, уникална и пленителна във всяко отношение, тази пъзелоподобна стратегическа игра дойде вкъщи, за да покори умовете и сърцата ни. Визуално атрактивна, тя предлага огромно разнообразие от възможности за развитие, но човек е принуден да избере кои от тях да приоритизира, поради ограниченото време, с което разполага. Значителен принос за богатия и сложен вкус на играта имат множеството специални умения, с едно от които на случаен принцип започва всеки от играчите, както и  надпреварата в постигането на предварително поставени цели, които са различни във всяко разиграване. Истинско бижу в короната на всеки колекционер.

- Wayfarers of the South Tigris - Тематично играчите са изследователи, които пътешестват из света и картографират земята, моретата и небесата. Естествено това се случва преди около 13 века, защото сега едва ли имаме належаща нужда от подобно начинание, дори и преди сателитите на Maxar да ни заснeмат как късаме цветя от задния двор на съседите. Играта изисква комбинативност и предварително планиране, но по начин, стимулиращ откривателско-опознавателния подход, а не затормозяващо от сметки и изчисления препъване по пътя на коприната. Споменах ли, че е изключително красива? Също съществена за изживяването информация е фактът, че играта се допълва учудващо добре с пекорино, трюфели и добра компания.

- The Guild of Merchant Explorers - Играта е наш редовен партньор в онези делнични вечери, когато човек е прекалено уморен, за да вижда по-висша цел в съществуването си, но не достатъчно, за да колабира пред телевизора. Бих казала, че е изключително подходяща за хора, които тепърва навлизат в хобито и искат само да си потопят кутрето, вместо да се хвърлят ала Петър Стойчев в бурните води на Ламанша. Със заемането на квадратчета и надпреварата за постигане на набелязана цел донякъде прилича на бинго, ако бингото включваше и специални умения, плячкосване на кораби, завладаване на кули и строеж на градове. Може да се каже, че играта грабва с класическата си елегантност и с благия си и кротък нрав.

Кой е любимият ти дизайнер на настолни игри и защо?

Признавам, че се наложи специално да проверя кои са дизайнерите на част от любимите ми игри, за да отговоря на този въпрос. Това идва да покаже, че човек може да е много запален по хобито, без да познава поименно дизайнерите, като силно се надявам, че няма да бъда линчувана от останалите членове на журито, заради това си признание. В крайна сметка човек може да изживее, оцени и преразкаже едно прекрасно кулинарно изпълнение (или пък да се възмути от безвкусната пържола) и без да познава поименно готвача.

Ако отговорът ми изглежда незадоволителен, то можем да се престорим, че спонтанно и без никакво колебание, по-бързо от мигване на окото даже, съм отговорила следното: Matt Leacock! Той е туптящото сърце зад игри като Pandemic, които ме карат да се чувствам като генерал, който планира как да си разположи войските в деня преди голямата битка. Необходим е както тактически подход, така и стратегическа оценка за оптималното постигане на набелязаната цел, изискваща планиране за няколко хода напред. Емоцията е толкова интензивна, че често играя права, докато обикалям около масата и местя фигурите по картата, за да преценя кой е онзи добре премерен ход, с който ще постигна оптимален резултат. А „оптимален“ по скалата на Pandemic означава да се измъкнеш жив, но глух, куцащ и с едно ухо.

Освен настолните игри - кои са другите ти хобита и интереси?

Т.нар. „хобита“ при мен имат характер на увлечения, към които залитам в определен период от живота си, след което почти винаги развивам вманиачаване към тях с почти налудничав характер, докато не се появи нещо друго, което да грабне интереса ми. След това старата „мания“ добива по-приемливи измерения и може наистина да се квалифицира като „хоби“. Така страстта ми към ските изгря един декември преди 15 години и в рамките на един месец, след почти ежедневни 8-часови тренировки, в които получих мускулна треска и на мускули, които не знаех, че съществуват, изминах пътя от полегатата детска писта в Семково до черната писта „Алберто Томба“ в Банско. Останаха ми белези по единия крак от обувките, тъй като битката ми със ските беше съпроводена с немалко бойни рани.

Танците също са дългогодишна страст, която стартира със спортни танци, преля се в джаз-балет с групови представления пред публика и акостира в салса, която тренирах почти ежедневно в течение на няколко години с посещения на салса фестивали, уъркшопи и какво ли още не. 

Четенето, колкото и да е клиширано като хоби, е вероятно най-универсалното, като тук вманиачаванията са жанрово ориентирани. Когато реших да се посветя на историческа литература например, в рамките на половин година се изтичах през книгите на Бил Брайсън (Кратка история на почти всичко), Стивън Хокинг (Кратка история на времето), Майкъл Харт (100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството), поредицата 100 личности — хората променили света, книгите на Ювал Харари, както и онази детска енциклопедия, която всички притежаваме- „История на света“. За да поемам повече информация за по-кратко време (манията все пак трябва да се манифестира по някакъв начин) се снабдих с беззични слушалки и програма за четене на текстови файлове, за да мога слушам книгите, докато вървя по улицата, докато чакам на опашка, докато се обличам и дори докато се къпя.

Тук мога да изредя и други увлечения, които също са имали своя пик и плато и сега съществуват под формата на „хоби“ (туризъм, тичане и др.), но може би най- трайното, най- удовлетворяващото и най- близкото до сърцето ми е това, което съм си избрала и за професия. Преди повече от 15 години един скъп за мен човек ми каза, че правото е страстна, но ревнива любовница, която изисква цялото ти внимание, без да търпи конкуренция и днес аз съм готова да се подпиша под думите му.