Журито

Блиц интервю

Представи се.

Здравейте, казвам се Максимилиан Бербечелов. Наскоро стартирах "Шоуто на Максимилиан Бербечелов", в което можете да видите ревюта, интервюта с интересни хора, дискусии и какво ли още не. Имам щастието да имам група от страхотни приятели, както в София, така и из цяла България, с които споделяме ентусиазма към настолните игри (и най-вече към времето с приятели покрай тях) и така дните и годините минават неусетно постоянно гледайки към следващата "интересност". Като малък разбира се играех Yu-Gi-Oh! и всичките му прилежащи, но с настолни игри се запознах едва през 2017 година, когато случайно си купих Игра на тронове от една книжарница.

Каква е мотивацията ти да участваш като жури в проекта "Игра на годината"?

Жеков каза "Аре!". На второ място - обичам да участвам в нови неща и да виждам нещата отвътре. Аз не бях най-големият поддръжник на начина, по който "Игра на годината" стартира и участието ми в журито ще ми позволи да помогна с каквото мога за подобряването на инициативата. 

Кои са последните три интересни игри, които игра, и с какво ти направиха впечатление?

Отговорът на този въпрос би се сменял почти ежедневно. В момента това са:

Perseverance - за никой, който ме познава не е тайна, че съм фен на Mindclash Games и всичко, което те правят. Perseverance е доста дълга, но безкрайно тематична игра. Разбира се, сравнително тежка откъм правила, но когато тематиката и компонентите са на топ ниво, останалото винаги остава на заден план за мен. Играта предлага два различни "епизода", което са си две напълно различни игри, в които е изграден изключително детайлен свят изпълнен с растителност и динозаври.

Endless Winter - Играта предлага плеяда от различни механики, които работят заедно и то добре. Worker Placement, Deckbuilding, Area Control, Set Collection, Bidding, Dry-Erase Drawing и още, изключително тематична, но отново сравнително тежка като механики и правила. Играта работи добре с всякаквa бройка играчи и има множество експанжъни и модули, които да я правят много разнообразна.

Feed the Kraken - аз съм голям фен на "Social Deduction" игри и за мен Feed the Kraken е абсолютна революция в жанра. За разлика от стандартните игри, които просто разделят играчите на два отбора и очакват дискусията и заговорите да се зародят около себе си, Feed The Kraken предлага много геймплей механики, които да дадат начален ритник на останалото в играта и на самата "социална дедукция". Играчите се намират на кораб, в който определени навигационни екипи управляват. Пиратите и Моряците кроят тайно схеми, които да помогнат на кораба да доплава до дестинация, която ще позволи на единия от двата отбора да спечели, докато Култ Лидера ги посвещава тайно един по един в култа си, отделяйки ги в собствен трети отбор, който печели по свои собствени начини.

Кой е любимият ти дизайнер на настолни игри и защо?

Със сигурност бих предпочел, както вече споменах, да кажа Mindclash Games, тъй като техните игри не се правят от един конкретен дизайнер, а от група такива - най-често Виктор Питър, Ричард Аман и Дейвид Турци. Компанията има само 4 игри на пазара, но според мен и четирите са произведения на изкуството във всеки един аспект и са едни от малкото големи игри, които никога няма да ми омръзнат. Тази година чакаме още две техни игри и буквално нямам търпение. Ако трябваше да кажа конкретен дизайнер извън това - може би Витал Ласерда заради (сигурно вече се усеща шаблона) изключително тематичните и добре произведени игри, които прави заедно с Eagle-Gryphon Games.  

Освен настолните игри - кои са другите ти хобита и интереси?

Освен настолни игри, играя и доста видео игри. Най-вече така наречените AAA заглавия - PC и PS5. Доста подобно на настолните игри, ако играта е с добре направена история и изпипана графика - най-вероятно ми е от любимите.