Журито

Представи се.

Йордан Филчев - Грамаданчо. От Варна съм, макар че в момента съдбата ме бута малко по на запад. Имам три деца и много обичам да се потапяме заедно в света на настолните игри с тях, както и да предаваме хобито на приятелчета и съседчета, а за роднините - то е ясно. Хлътнах по хобито преди десетина години край огъня на една планинска хижа и оттогава тези топли чувства си стоят.

Каква е мотивацията ти да участваш като жури в проекта "Игра на годината"?

Предполагам това е естествено продължение на отдадеността ми към настолните игри - бях доброволец в организирането на фестивала VarnaGames, след това водих къта за детски и семейни игри на Настолен Град, а тази година участвах и в online изданието му.

Влагам енергията си в проекти, които имат смисъл и добавена стойност за обществото. “Игра на годината” е точно това - от една страна ще популяризира хобито настолни игри в България и ще даде ориентир на хората, които се срещат за първи път с него; от друга се надявам призът да е и стимул за повече родни дизайнери да са провокирани да творят по-хубави и интересни игри. Да не говорим и че тази награда поставя България в световната карта на игрите - така и чуждестранните компании ще знаят, че тук отдаваме значение на качеството.

Кои са последните три интересни игри, които игра, и с какво ти направиха впечатление?

Bandido - използвах възможността за соло игра поради отдалечеността ми от игрова компания в последно време. Хубав и труден пъзел.

Dungeon Mayhem - интересен батъл - бърз и надъхващ. От игрите, в които винаги можеш да напердашиш децата си, макар и само наужким. Ама и те си го връщат.

Arkham Horror: The Card Game - в тези смутни времена е добре да надвиваме злото във всичките му вариации и определено Arkham Horror ще ви даде много ситуации да се изявите.

Кой е любимият ти дизайнер на настолни игри и защо?

На много късен етап в хобито разбрах кои са дизайнерите на игрите, които харесвам. Оказа се, че от една страна имената са разнообразни, а от друга - не всичко от даден дизайнер ми допада. Впечатлили са ме Антоан Бауза, Влада Хватил и (седнете, спокойно) Клаус Тойбер. Антоан Бауза заради минимума текст (или почти никакъв) в игрите му. Там винаги водеща е символиката. Влада Хватил прави игри с текст, но пък там ме изумява разнообразието от жанрове, което покрива. Клаус Тойбер пък ме впечатлява със задълбочаването в играта, която е измислил, чрез различните ѝ варианти.

Освен настолните игри - кои са другите ти хобита и интереси?

Естествено, времето прекарано със семейството сред природата или просто в компанията на други подобни на нас човеци. Обичам още да пиша разкази и стихове, както и да карам колело, но до момента не съм пробвал да върша и двете едновременно.