Журито
Представи се.
Здравейте! Казвам се Антоан Попов и съм кръстен на автора на "Малкият принц" Антоан дьо Сент-Екзюпери. Държа да отбележа обаче, че не съм нито малък, нито принц! Роден съм във Варна и от дете съм толкова зарибен по Yu-Gi-Oh!, че в квартала ми викаха "малкия Кайба", защото се разхождах с колекциите ми с карти наляво-надясно. Не след дълго една мечта се превърна в реалност и станах малък, но горд собственик на клуб за Yu-Gi-Oh!, Magic The Gathering и PS3 игри. Това от своя страна пък доведе и до присъединяването ми към организаторите на варненския аниме фестивал AniFest, където и до ден днешен организирам конзолните и TCG турнири.
Каква е мотивацията ти да участваш като жури в проекта "Игра на годината"?
Въпреки че по нашите земи настолните игри започват да набират популярност в последните години, считам, че има огромен потенциал за развитие и ние можем да бъдем перфектният катализатор за това. Вярвам, че събития като "Игра на годината" биха привлекли погледите на много нови потенциални играчи, както и биха насърчили родните гейм дизайнери да правят все повече и по-добри игри.
Кои са последните три интересни игри, които игра, и с какво ти направиха впечатление?
Lost Ruins of Arnak - играта има страхотен арт и честно казано беше напълно достатъчен да ме спечели. Силно тематична е и е много щедра към играчите, които дръзват да обикалят руините в търсене на артефакти. Това от своя страна е и малък минус понеже има толкова много неща за правене, че е практически невъзможно да откриете всичко поради силно ограниченото време, с което разполагате
Everdell - Привидно изглеждаща като игра за деца, Everdell всъщност се оказа сравнително тежък worker placement, който допадна на почти всички, с които играхме, а тези, които не я харесаха, буквално заспаха на масата и се наложи да играем с по две селца. Double the fun, right? Победата в играта зависи много от това колко комбота ще направите по време на застрояването на вашия град и на синергията между жителите в него. За да направите тези комбота, не можете да разчитате само на стратегия - има и голяма доза късмет, което на моменти е леко разочароващо, но и двойно по-приятно при евентуален успех.
Dead of Winter: The Long Night - Игра, която дълго време исках, но не беше налична и нямаше как да се сдобия с нея. За мое щастие я получих за рождения си ден и нямах търпение да я изиграя. Макар и пазара да се пренасити с филми, сериали и дори игри със зомби тематика, като фен на The Walking Dead, Dead of Winter ми допадна много. Това, което най-много ми хареса е, че пресъздаваше обстановката на зомби апокалипсис по един изключително реалистичен начин. Всеки един ход беше изпълнен с напрежение, защото трябва да търсиш храна както за себе си, така и за останалите хора в убежището, винаги има шанс да те нападнат и дори убият зомбитата и, разбира се, трябва да следиш много внимателно какво прави всеки друг играч, за да надушиш кой сред вас е предателят… ако изобщо има такъв!
Кой е любимият ти дизайнер на настолни игри и защо?
Без съмнение това е адашът ми Антоан Бауза! Дали заради името или просто на късмет, неговите игри бяха тези, които първо пробвах и харесах много! Прекарал съм безброй много часове в 7 Wonders, Ghost Stories и Tokaido и винаги съм се забавлявал, дори и когато губя (а това на 7 Wonders не е никак рядко).
Освен настолните игри - кои са другите ти хобита и интереси?
Основното хоби, което комбинирам с настолните игри, е създаването на видеа, в които подробно обяснявам и показвам как се играят те. В последно време добавям и ревю част, в която давам мнението си относно съответната игра, с което евентуално да помогна на зрителя да прецени дали играта ще му допадне или не. Старая се да съм винаги позитивен, усмихнат и да добавям някакъв хумористичен елемент и атмосфера към всеки един епизод, което се надявам да се харесва на зрителите. Една от причините да го правя е, защото аз, както и много други, не можем да възприемаме лесно правилата след един прочит и е много по-лесно (и дори бързо) когато видиш нагледно какво, как и кога трябва да играеш. Друга причина да правя тези видеа е целта ми да популяризирам хобито и да помогна на начинаещите да навлязат в света на бордовите игри. Знам колко много хора се отказват от тях понеже си мислят, че всичко освен Монополи и Не се сърди човече е много сложно, а това съвсем не е така!